Митко таксиджията познавате ли го? Как няма да го познавате, да, Митко. Да, дето кара едно такси, точно той. Да, жълто! Абсолютно. Е тоя Митко е голям майстор. Кара таксито от 15 години, вече втора кола е изплатил. И не си поплюва. Кара веднъж с една жена, и тя носи пинчер със себе си. Гледа го пинчера, и той го гледа. Вика й: - Абе това за какво го носиш бе, то ни пази, ни лае, добре поне, че малко яде. А дамата обидено отговаря: - Да, малко ми яде то, на мама, едно кебапче, като седнем в ресторант, му нарязвам наситно, и то не може да го дояде. - Епа, - вика Митко таксиджията – то не е като санбернар, да го храниш всеки ден с по едно агне. И не сере толкова много. В това време дамата извади салфетка, и каза на пинчера: - Ела, мама да ти изтрие гурличките. Митко таксиджията по принцип не е лощ човек и не избухва често, но този път извика: - Ше ви еба майката на всичките, каква майка си му ти на това бе? То е животно бе. Имах един педераст комшия, и той така на своя пудел. „Ела татко да ти избърше дупенцето”, със собствената си носна кърпа. Жената притихна. Не й се щеше нещо да се случи на нея или на кученцето й, а и все пак таксито беше длъжно да ги закара от точка А до точка Б, без много философия. Митко таксиджията си пада обаче и философ. А най- не ги харесва тия младите, наперените, дето работят из офисите и нищо не вършат по цял ден. Я му дай на него волана, и го пусни из Софийските улици, та да се научи как се изкарва хляба? Един такъв слиза от адреса, закъснял 7 минути, Митко таксиджията седи, чака го и се нервира. Слиза оня накрая, сгласил се с костюм, а не се вижда, че излиза от същата панелка, в каквато живее и таксиджията, и му вика: - Към Бизнес парка ако обичате. Митко завърта колата, тръгва към Бизнес парка, и разказва: - Обичам, не обичам, това е. Сега те знам, ще отидеш на работа, то ще стане към 10:00. Там ще се повъртиш, повъртиш, па ще свирнеш на колежката да ходите да пиете кафе. После ще вземе да стане време па за обед. Ще отидеш у някое от заведенията, ще се наобядваш, и към един два ще се върнеш в офиса, ще се повъртиш още малко, лафче с колежките, още едно кафенце, и то станало къде четири, време да си ходиш. И накрая на месеца взимаш по 3 хилядарки! Момчето беше във видимо добро настроение, не му се спореше и каза: - Да, горе долу така ми протича работния ден. Митко таксиджията Знае. На него не му е необходимо потвърждение. Но все пак се зарадва, че толкова са му прозрачни всички на него, и самодоволно, ухилено попита: - Ама и за парите познах, нали? Около три хилядарки чисто взимаш. - Малко повече – каза момчето, уж на бъзик, но Митко таксиджията Знаеше. - И след работа се прибереш, починеш си, щото нали си работил тежко цял ден - започна да се нервира вече Митко. – Па ще си вземещ един душ, щото си орал на нивата все пак, па ще се обадиш на гаджето, и ще излезете някъде с приятели на кафенце, пък после в някой бар ще продлъжите, накрая пък и на дискотека, докато се усетиш то станало три-четири сутринта, и Митко таксиджията трябва да те кара към къщи, че ти си утре на работа. А аз въртим дневна и нощна една след друга, и не ми стигат парите да изхраним децата, а и ония не слушат. И жената не слуша. Прибера се изморен, тя почне да иска. И децата искат. Всички искат. А ти се събудиш към девет, тежко ти е, и отиваш пак да работиш, и накрая на месеца се чудиш в кои дискотеки и барове си профукал тия три хиляди. - Пред 9-та сграда ако обичате. Заповядайте 5 лв, задръжте рестото, мерси – и младежът вече го няма. „Това младо поколение трябва да се претопи”, мисли си Митко, и си спомня как навремето той е работил. А Митко много е работил, преди да стане таксиджия, той е бил шофьор. Карал е ЗИЛ, от бетоновия възел, до обекта, и никога не е имал празен курс. Вечерно време се прикрие зад камиона с маркучето, всмукне, и брои. После продава. Прибирал се е вкъщи с пални пачки с пари, и ги е пръскал по Слънчев бряг и Златни пясъци, когато е бил млад, но това е работа. Не като днес. Днес не можеш да разбереш кои са жени, кои са мъже, тръгнали са жени и депутати и кметове да стават, не дай си Боже един ден и министър председатели и президенти. Педерасите въртят шоу-бизнеса, педерасчетата работят за високите заплати в офисите, а той още работи, на петдесет и пет години, се бъхта денем и нощем, да ги разкарва от вкъщи на работа, от работа в бара, от бара в дискотеката, и от дискотеката вкъщи. Несправедлив е живота. Това, което е било, никога няма да се върне... А това, което не е било, също.